ВИДОВЕ СКЕНЕРИ

ВИДОВЕ СКЕНЕРИ-Обикновено с думата скенер се означава устройство за въвеждане на хартиени документи и снимки, но има и други видове скенери: биометричен скенер и баркод четец. ВИДОВЕ СКЕНЕРИ СПОРЕД ПРИНЦИПА НА ДЕЙСТВИЕ: РЪЧНИ-При ръчните скенери се придвижва самото устройство върху документа. БАРАБАННИ-При барабанните скенери документът се слага върху барабан ( ролка ), който при сканирането се завърта и придвижва изображението пред сканиращата глава. Използват се за сканиране на изображения от документи, с висока скорост. Този тип устройства използват различни сензори от тези на настолните скенери и това им осигурява значително по-бърза работа, както и по-висока чувствителност към градиената на разцветките. Сензорите, които се използват се наричат Photomultiplier,  като за всеки пиксел има отделен сензор. При сензорите е възможно регистриране на изключително нискоенергийни частици, независимо в коя област на спектъра са те. В комбинация с ниското ниво на шум от сензора,, както и с високата скорост на реакция, това ги превръща в  предходен избор за сканираща матрица за обработка на  бързоподвижни изображения с ниско качество, например филмови ленти. Барабанните скенери притежават едно уникално качество-те са способни да контролират независимио едно от друго състоянията на сканиращата матрица и аператрурната решетка. Матрицата за сканиране представлява комбинация от пиксели, които обработващия процесор прочита по време на работа, а апертурната решетка е физическото място, с чиято помощ се извършва този процес. В резултат барабанните скенери представляват превъзходен избор за цифровизиране на нискокачествени филмови ленти, тъй като те могат да компенсират зърнеността на изображението. С ПОДВИЖНА СКАНИРАЩА ГЛАВА-Това са най-разпространените скенери. При тях документът се слага върху равна прозрачна повърхност и се затиска с капак, след което при самото сканиране главата заедно със своето осветление се придвижва и заснема документа. ТРИИЗМЕРНИ ( 3 D ) ЕКРАНИ-Използват се за сканиране на изображението на триизмерни обекти. Една от областите на приложение, които те намират, е цифровизирането на даден триизмерен обект за създаване на холограмно изображение. КОМБИНИРАНИ-Комбинацията се състои в принтер ( скенер-принтер-копирна машина ). При тях с принтер скенери има отделни тави за документи и за хартия.  CCD Charge-coupled Device ( англ. уред със зарядна връзка ) е един от видовете светочувствителни матрици на цифров фото/видео апарат. Разработен е първоначално през 1968 г. от  Уилям Бойл Джордж Смит от лабораториите на Бел за съхранение на данни. През 1970 е усъвършенстван, като е използвана пропорциалността на произвеждания сигнал с количеството светлина върху чипа. От 1983 г.се използва в астрономията. След осветяването зарядите ( charge ) се преместват свързано ( coupled ), електрод по електрод, докато не достигнат до изчитащия усилвател. Стойностите на зарядите на отделните точки ( пиксели) се записват последователно, въпреки че са възникнали едновременно. Стойността на всяка точка ( пиксел ) означава заряда пропорционален на интензитета на светлината. Повечето чипове за видео камери записват само с половин картина т.е. първо нечетни редове на картината, след това четните и т.н.  За снимачните камери се използва така наречения последователен преход, при който редовете на картината се записват в естествената им последователност. За предотвратяване на допълните заряди от осветяване има четири метода, които се опитват да решат тази задача : Пълна рамка, Предаване на рамката, Междуредово предаване и рамково-междуредово предаване. Докато производството на даден VGA или   Super VGA видеокарта е аналогово, вътрешните  изчисления картата извършва с цел да се достигне до тези изходни напрежения са изцяло цифрови. За да се увеличи броят на цветовете на супер VGA дисплей система може да възпроизвежда, без промяна на всички е необходим за монитор, но видео картата трябва да се справя с много по-голям брой и може да е необходимо да бъдат преработени от нулата.  На хартия, оригиналът Super VGA е да бъде заменен от Супер XGA, но на практика в индустрията най-скоро изоставени опита да предоставят уникално име за всеки висок стандарт дисплея, както и  почти всички системи дисплей прави разлика между края на 1990-те и началото на 2000 са класифицирани като Super VGA.   МОДЕЛЪТ OSI (Open Systems Interconnect Basic Reference Model) OSI Препоръчителен модел или просто OSI модел е абстрактен модел,предоставящ примерно принципно описание за начина на комуникация и строежа на компютърни мрежи. Като главна градивна еденица са използвани така наречените слоеве- всеки слой предоставя интерфейс и услуги към горния си слой, като също така получава услуги от слоя под него. OSI моделът позволява на еднородни и нееднородни системи ( използващи или едни и същи протоколи и операционни системи, или различни ) да комуникират безпроблемно помежду си, като същевременно предоставя на производителите и системи и протоколи. Моделът предоставя на разработчиците стандартни спецификации за комуникиране между системи. OSI моделът е концептуален и се състои от поредица описания за различните функции и операции, които трябва да се извършат от участниците в даден обмен на данни. Тези описания логически са групирани в отделни слоеве, които съчетават близки по същност и замисъл операции, общо представяне на данните и относителна функционална независимост от другите слоеве. Практическата реализация на мрежовите комуникации, обаче често нарушават тези граници или обединява съседни слоеве, но винаги запазват логическата подредба и зависимост. Всеки един от слоевете  в OSI модела,освен първият и последният, прилагат пакетиране на данните в отделни клетки, при което е допустимо и разделянето на данните на два или повече пакета. При пакетирането всеки слой добавя своя служебна информация, като поредност, код за грешка,евентуално адреси или номер на услугата и други параметри взависимост от необходимата функционалност на даденото ниво. Процесът на предаване и приемане на информация между източника и приемника се осъществява по строго определени правила, наречени протокол. Протокола представлява сбор от правила, определящи формат на данните и начин на предаване и приемане за съответния слой ( за транспортирането се грижат протоколите от по-долните нива, освен за каналово ниво, където транспорт трудно може да се дефинира ). Обикновенно протоколът не включва в себе си повече от един или два слоя на OSI модела, т.е. предназначен за комуникация в един и същи слой или поредица от съседни слоеве между различни точки. Това позволява съвместимост и преносимост на протоколите в различни преносими среди ( различни реализации на по долните слоеве ). Свързването на протоколи от различни слоеве става с помоща на предварително дефинирани интерфейси, като всеки по-долен слой ограничава и определя възможностите за предавана на информация на по-горните. По време на този процес протоколите от всеки слой си разменят информация/данни, наречени PDU (Protocol Data Unit ). Всеки слой използва специфична за него PDU. Една от целите на създаването на модел, състоящ се от слоеве, е да се раздели цялостната задача по комуникациите между системите на няколко по-малки проблема, които съответно се решават по-лесно.