ВИДОВЕ СКЕНЕРИ

ВИДОВЕ СКЕНЕРИ-Обикновено с думата скенер се означава устройство за въвеждане на хартиени документи и снимки, но има и други видове скенери: биометричен скенер и баркод четец. ВИДОВЕ СКЕНЕРИ СПОРЕД ПРИНЦИПА НА ДЕЙСТВИЕ: РЪЧНИ-При ръчните скенери се придвижва самото устройство върху документа. БАРАБАННИ-При барабанните скенери документът се слага върху барабан ( ролка ), който при сканирането се завърта и придвижва изображението пред сканиращата глава. Използват се за сканиране на изображения от документи, с висока скорост. Този тип устройства използват различни сензори от тези на настолните скенери и това им осигурява значително по-бърза работа, както и по-висока чувствителност към градиената на разцветките. Сензорите, които се използват се наричат Photomultiplier,  като за всеки пиксел има отделен сензор. При сензорите е възможно регистриране на изключително нискоенергийни частици, независимо в коя област на спектъра са те. В комбинация с ниското ниво на шум от сензора,, както и с високата скорост на реакция, това ги превръща в  предходен избор за сканираща матрица за обработка на  бързоподвижни изображения с ниско качество, например филмови ленти. Барабанните скенери притежават едно уникално качество-те са способни да контролират независимио едно от друго състоянията на сканиращата матрица и аператрурната решетка. Матрицата за сканиране представлява комбинация от пиксели, които обработващия процесор прочита по време на работа, а апертурната решетка е физическото място, с чиято помощ се извършва този процес. В резултат барабанните скенери представляват превъзходен избор за цифровизиране на нискокачествени филмови ленти, тъй като те могат да компенсират зърнеността на изображението. С ПОДВИЖНА СКАНИРАЩА ГЛАВА-Това са най-разпространените скенери. При тях документът се слага върху равна прозрачна повърхност и се затиска с капак, след което при самото сканиране главата заедно със своето осветление се придвижва и заснема документа. ТРИИЗМЕРНИ ( 3 D ) ЕКРАНИ-Използват се за сканиране на изображението на триизмерни обекти. Една от областите на приложение, които те намират, е цифровизирането на даден триизмерен обект за създаване на холограмно изображение. КОМБИНИРАНИ-Комбинацията се състои в принтер ( скенер-принтер-копирна машина ). При тях с принтер скенери има отделни тави за документи и за хартия.  CCD Charge-coupled Device ( англ. уред със зарядна връзка ) е един от видовете светочувствителни матрици на цифров фото/видео апарат. Разработен е първоначално през 1968 г. от  Уилям Бойл Джордж Смит от лабораториите на Бел за съхранение на данни. През 1970 е усъвършенстван, като е използвана пропорциалността на произвеждания сигнал с количеството светлина върху чипа. От 1983 г.се използва в астрономията. След осветяването зарядите ( charge ) се преместват свързано ( coupled ), електрод по електрод, докато не достигнат до изчитащия усилвател. Стойностите на зарядите на отделните точки ( пиксели) се записват последователно, въпреки че са възникнали едновременно. Стойността на всяка точка ( пиксел ) означава заряда пропорционален на интензитета на светлината. Повечето чипове за видео камери записват само с половин картина т.е. първо нечетни редове на картината, след това четните и т.н.  За снимачните камери се използва така наречения последователен преход, при който редовете на картината се записват в естествената им последователност. За предотвратяване на допълните заряди от осветяване има четири метода, които се опитват да решат тази задача : Пълна рамка, Предаване на рамката, Междуредово предаване и рамково-междуредово предаване. Докато производството на даден VGA или   Super VGA видеокарта е аналогово, вътрешните  изчисления картата извършва с цел да се достигне до тези изходни напрежения са изцяло цифрови. За да се увеличи броят на цветовете на супер VGA дисплей система може да възпроизвежда, без промяна на всички е необходим за монитор, но видео картата трябва да се справя с много по-голям брой и може да е необходимо да бъдат преработени от нулата.  На хартия, оригиналът Super VGA е да бъде заменен от Супер XGA, но на практика в индустрията най-скоро изоставени опита да предоставят уникално име за всеки висок стандарт дисплея, както и  почти всички системи дисплей прави разлика между края на 1990-те и началото на 2000 са класифицирани като Super VGA.   МОДЕЛЪТ OSI (Open Systems Interconnect Basic Reference Model) OSI Препоръчителен модел или просто OSI модел е абстрактен модел,предоставящ примерно принципно описание за начина на комуникация и строежа на компютърни мрежи. Като главна градивна еденица са използвани така наречените слоеве- всеки слой предоставя интерфейс и услуги към горния си слой, като също така получава услуги от слоя под него. OSI моделът позволява на еднородни и нееднородни системи ( използващи или едни и същи протоколи и операционни системи, или различни ) да комуникират безпроблемно помежду си, като същевременно предоставя на производителите и системи и протоколи. Моделът предоставя на разработчиците стандартни спецификации за комуникиране между системи. OSI моделът е концептуален и се състои от поредица описания за различните функции и операции, които трябва да се извършат от участниците в даден обмен на данни. Тези описания логически са групирани в отделни слоеве, които съчетават близки по същност и замисъл операции, общо представяне на данните и относителна функционална независимост от другите слоеве. Практическата реализация на мрежовите комуникации, обаче често нарушават тези граници или обединява съседни слоеве, но винаги запазват логическата подредба и зависимост. Всеки един от слоевете  в OSI модела,освен първият и последният, прилагат пакетиране на данните в отделни клетки, при което е допустимо и разделянето на данните на два или повече пакета. При пакетирането всеки слой добавя своя служебна информация, като поредност, код за грешка,евентуално адреси или номер на услугата и други параметри взависимост от необходимата функционалност на даденото ниво. Процесът на предаване и приемане на информация между източника и приемника се осъществява по строго определени правила, наречени протокол. Протокола представлява сбор от правила, определящи формат на данните и начин на предаване и приемане за съответния слой ( за транспортирането се грижат протоколите от по-долните нива, освен за каналово ниво, където транспорт трудно може да се дефинира ). Обикновенно протоколът не включва в себе си повече от един или два слоя на OSI модела, т.е. предназначен за комуникация в един и същи слой или поредица от съседни слоеве между различни точки. Това позволява съвместимост и преносимост на протоколите в различни преносими среди ( различни реализации на по долните слоеве ). Свързването на протоколи от различни слоеве става с помоща на предварително дефинирани интерфейси, като всеки по-долен слой ограничава и определя възможностите за предавана на информация на по-горните. По време на този процес протоколите от всеки слой си разменят информация/данни, наречени PDU (Protocol Data Unit ). Всеки слой използва специфична за него PDU. Една от целите на създаването на модел, състоящ се от слоеве, е да се раздели цялостната задача по комуникациите между системите на няколко по-малки проблема, които съответно се решават по-лесно.

ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ

ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА CRT МОНИТОРИТЕ-Намаляването на броя потребители, използващи CRT монитори е било предричано доста време, по следните причини: - те са тежки и заемат доста място -изразходват голямо количество електроенергия- за 17-инчов монитор са нужни 150 W- работят с високо напрежение поради което излъчват рентгенови лъчи- освен гентгенови лъчи, CRT излъчват високо и ниско честотните магнитни полета, които са доказано вредни за хората. Технологията на сканиране, която те използват прави трептенето на образа неизбежно, което води до напрежение в очите и умора. Тяхната възприемчивост  откъм електромагнитни полета ги прави уязвими във военни условия. Специфичната им форма води до не толкова правилното изобразяване на прави линии около краищата на монитора. CRT мониторите доминираха на пазара в началото на новото хилядолетие поради следните причини : Луминифорите се използват отдавна и са достатъчно усъвършенствани, те предлагат отлична цветова наситеност при много малкия размер на частиците, което се изисква при мониторите с висока разделителна способност. Фактът, че луминифорите излъчват светлина във всички посоки означава, че екрана има видимостта от 180 градуса.CRT мониторите могат да постигнат стойности  на осветеността до 1000 cd/m2. Те използват проста и зряла технология и могат да бъдат произвеждани по-евтино. Все още цената им е по-ниска в сравнение с алтернативните технологии.  ПРИНТЕР  - Принтерите са компютърни периферни устройства, които служат за отпечатване на хартия ( понякога и на други материали ) на документи, които могат да включват текст и изображения. Повечето принтери се използват като периферни устройства, прикачени с кабел само към един персонален компютър. Други принтери, известни като мрежови принтери, работят с вграден мрежов интерфейс ( обикновено безжичен или Ethernet ), като обслужват едновременно много потребители. Много съвременни принтери могат директно, от цифровия носител ( мултимедийна флаш карта, USB флаш, скенер, цифров фотоапарат или камера ), без връзка с компютър, да възпроизвеждат електронни документи. Принтер, комбиниран в едно устройство със скенер, факс и копир се нарича мултифункционално устройство. Първият в света принтер, представляващ механично задвижван апарат, е изработен от Чарлз Бабидж през 19 век.  ЛИНЕЕН ПРИНТЕР- Съществъват няколко разновидности линейни принтери, като самото им име ги обобщава относително. Първият тип е т.нар. барабанен. За отпечатването на всеки символ, който желаем, от другата страна на листа хартия "удря" специфично чукче в момента, в който символът се пада срещу листа хартия. Вариация на тази тема е ВЕРИЖНИЯТ ЛИНЕЕН ПРИНТЕР. При него символите са подредени в последователен вид, свързани в обща верига. Отново при идването на определен символ чукчето го притиска към листа хартия и през мастилената лента той се отпечатва. Друга разновидност на линейните принтери е така наречения ЛОСТОВ ЛИНЕЕН ПРИНТЕР. При него символите се намират на отделни лостчета с обща основа, която се движи на ляво и на дясно, поставяйки желания символ пред чукчето, след което то го притиска към  листа. МАТРИЧЕН ПРИНТЕР-Принципа на действие е следният-в капсулована глава са поставени игли, задействани по магнитен път. При задействането на соленоида, управляващ съответната игла, тя се изтрелва напред и притиска мастилената лента към листа хартия, отпечатвайки по този начин пиксел. Ниската скорост на отпечатване и големият шум по време на самия процес са едни от главните недостатъци. ЛАЗЕРЕН ПРИНТЕР- Принципът на действие е следният: Специален въртящ се барабан се зарежда с електростатичен заряд, а след това лазерен лъч обрисува върху него текста или изображението, което трябва да се отпечата. На местата, на които лазерът е докоснал барабана, електростатичният заряд обръша своя знак. Следващата стъпка е нанасяне на тонера, който представлява фини полимерни прашинки, смесени с оцветител ( например графитен прах ) и притежаващи собствен електростатичен заряд. Там, където лазерният лъч е обърнал знака  на заряда върху барабана, тонерът полепва по барабана, който в последствие се притиска към листа хартия, пренасяйки тонера по него. Следващата стъпка е нагряването на листа, за да се растопят полимерните частици на тонера, формирайки изображението или текста и прилепяйки го към хартията. Последната стъпка от процеса е автоматичното почистване на барабана от евентуалния остатъчен тонер по него чрез използване на електрически неутрално пластмасово острие. Предимството на лазерните принтери като технология е изключително високата скорост на печат, комбинирана с превъзходно качество. В същото време цената на всяко копие остава ниска благодарение на факта, че тонера не представлява технически сложен за изработка продукт. Недостатъците се коренят във високата цена на самото устройство, както и в необходимостта от замяна на отпечатващия барабан след определено време и цикли на работа, а неговата цена също не е ниска.  Супер Видео графика Array  или     Ultra Видео графика Array (1), почти винаги е съкратено на Super VGA, Ultra VGA или просто SVGA или   UVGA е широк термин, който обхваща широка гама от компютърни дисплеи стандарти.(2).  SVGA (4:3) в сравнение с другите дисплей стандарти. 15-пинов D-Sub portOriginally, тя е разширение на стандарта VGA първият освободен от IBM през 1987 г. За разлика от VGA-чисто IBM определени стандарти Super VGA бе определен от Видео електроника Standards Association ( VESA ), открита за консорциум, създаден за насърчаване на оперативната съвместимост и определени стандарти. Когато се използва като резолюция спецификация, в контраст с VGA или   XGA например,терминът се отнася до обичайно SVGA резолюция от 800х600 пиксела. Въпреки, Super VGA карти се яви през същата година, както VGA, то не е било до 1989г., че Super VGA бе определен от VESA. В тази първа версия, тя призова за резолюция от 800 х 600 4-битов пиксела.  Всеки пиксел може да бъде всеки един от 16 различни цвята. Той бързо се удължава до 1024 х 768 пиксела 8-битов, а и отвъд, че в следващите години. Въпреки,че броят на цветовете е определено в оригиналната спецификация, това веднага след като стана без значение ( в контраст със стар CGA и  EGA стандарти ) интерфейса между видео картата и VGA или   Super VGA монитор използва проста аналогова напрежения да посочи желания цвят дълбочина. СКЕНЕР-Скенерът е устройство, което въвежда определен вид графична информация в компютър. Скенерът е устройство  за заснемане на нещо, което след това да бъде използвано. В резултат се получават изображения на заснеманите обекти- фотографски снимки, документи или реални тримерни обекти. Основният принцип на скенера е подобен на системата на факса, както и 2-та апарата интегрират предавател и приемник в едно устройство. Факс апаратът обаче ( понеже предназначението му е да предава и приема изображения ) осъществява връзка с друг факс апарат, на друго място, като единят предава, а другият приема изображението. Първите скенери са получавали и обработвали оригинали, като почти едновременно са ги възпроизвеждали върху филм. При съвременните настолни скенери обработката се извършва от РС, а приемникът обикновенно е принтер или някакъв вид електронна медия. Оспорваният " баща "на скенерите е шотландският физик и часовникар Александър Бейн ( 1818-1903 ). През 1843 Бейн предложил система за фототелеграф въз основа на откритието на френския физик Александър Едмон Бекерел, направено няколко години по-рано.  Бекерел открил, че когато 2 метални части се потопят в електролит, при осветяването на единя метал в системата се създава електрически товар. Бейн предположил, че това може да позволи предаването на метални знаци по химически начин. По-късно неговият предаващ апарат използвал детектор, монтиран на края на махало, което се люлее пред обекта и го сканира линия след линия. При преминаването на детектора пред мастилена област електрическия сигнал, който той излъчвал, се различава от този на местата без мастило. Този сигнал съдържал изходното изображение , раздробено на малки порции за предаване. Сигналите се предавали по телеграфна жица до приемащото устройство, което ги прилагало върху химизирана хартия, за да възтанови изображението. Проблемът със синхронизирането на 2-те устройства бил решен с използването на големи метрономи, настроени с един и същ период. През 1856 италианецът Джовани Казели изработил гигантски вариант на факс апаратта на Бейн, наречен пантелеграф. Четири години по-късно Казели го използвал за предаването на първия междуградски факс между Париж и Амиен- впечатляващо разстояние от 70 мили. Като откривател на скенера се счита Рудолф Хел( 1901-2002 ),чийто "Hellschreiber"(1929) се разглежда като първата форма на съвремения скенер(1963) . Повечето съвременни скенери имат като опция приставки за сканиране на диапозитиви.