ЕЛАСТИЧНИ ЕКРАНИ

6.5 ЕЛАСТИЧНИ ЕКРАНИ-Много от производителите на хардуер преследват фикс идеята за еластичните екрани. Представете си дисплей, който можете да поставите по повърхността на предното табло на колата си, или да сгънете като вестник. Пластичните слойни елементи са далеч по-евтини от тънката и качествена пластмаса / както и стъкло /, използвана в LCD панелите. Освен това и производството на еластичните екрани е далеч по-ефективно от останалите екрани, използващи стъклени елементи. Все пак остава проблемът, че за дисплеи с висока резолюция нуждата от активна матрица е неизбежна. Всеки един пиксел трябва да разполага със собствен транзистор, който да управлява състоянието му, а оттам и изображението. Фирмата Alien Technology / извънземни технологии / е разработила течен-чист-монтажен процес, при който трапецовидни интегрирани електронни елементи / ICs /, наречени НаноБлокове, се поставят в течност, след което сместа се отлива в подходяща форма. Alien са създали и прототип на поточна производствена линия, подходяща за изработването на смарт-карти и подобни устройства, изискващи по-малко на брой НаноБлокове, отколкото дисплеите с висока разделителна способност. Според запознати с тази технология много скоро след усъвършенстването и PDA ще разполагат с еластични екрани. Производството на гъвкавите ICs  използва процес, при който се създава полисилициев слой, при температури под 100 градуса Целзий. Това позволява формирането на полицилициев филм, върху  евтините пластмасови основи, които след това се използват за изработването на полупроводникови компоненти, включително и транзистори за дисплеи с активна матрица. Потребителите трябва да изчакат още малко, преди ролковите екрани да се появят на работните им места , свързани с компютрите. Първо трябва да се коригират проблемите, сходни с тези на LCD дисплеите. И при тях изображението много зависи от разположението на течните кристали между двата пластични слоя на екрана. Дебелината на слоевете влияе също така и на образите, а при изкривяване на дисплея двата слоя трябва да се движат с различни радиуси. В този случай форматирането на слоевете с определени разстояния в решетката е изключително трудно. Това че пластмасовите гъвкави дисплеи пропускат въздух и влага през микропресната си структура / които разрушават микроелектронните светещи елементи /, остава сериозно затруднение пред производителите.    LEP ( Light Emitting Polymer ) ТЕХНОЛОГИЯТА - Способността на определени полимери да провеждат електричество и да излъчват светлина е известна от повече от 30 години. И докато на електропроводимостта са намерени приложения, на способността им да  луминесцират досега не е намерено сериозно приложение. Причината за това е изключително ниската ефективност на този процес-излъчва се едва около 0,01 % от погълнатата енергия. В последните няколко години обаче компанията Cambridge Display Technology успя да постигне сериозен напредък в тази област. В момента те разполагат с технология, при която двуслоен полимер може да излъчва жълта светлина с ефективност 5 % ( приблизително колкото е ефективността на съвремените неограничени светодиоди ) , а останалите цветове от видимия спектър са с ефективност близка до 1 % . За сравнение ефективността на обикновените електрически крушки е от същия порядък ( от 2 до 5 %). Другите технологични пробиви на компанията са в областта на удължаване на експоатационните срокове на материалите - полимерните материали стареят с времето и под въздействието на силна светлина и висока температура. Достигнати са стойности от порядъка на над 7 000 часа при температура 20оС 1100 при 80оС без влошаване на показателите на устройства, произведени и работещи при нормални атмосферни условия, а срокът на съхранение под въздействието на силна светлина и повишена температура е над 18 месеца.Ако устройствата бъдат разположени в специален защитен корпус, времето за съхранение може да достигне до 5 години. Целта на компанията е да достигне до период на живот на LEP устройствата от 20 000 часа, което би трябвало да е достатъчно за по-голямата част от приложенията. Най-голямото предимство на LEP дисплеите е в тяхната големина и гъвкавост- могат да се изработят полимерни дисплеи ( излъчваща среда, управляващи елементи и проводници ), които да са дебели 2 мм и да са гъвкави ( да могат да се навиват на руло например ).Голяма част от стъпките при производството на LEP и  LCD дисплеи съвпадат и затова преоборудването на технологичните линии става лесно. При това цената на производство на полимерните дисплеи е много по-ниска. И тъй като светлината се излъчва от самия полимер, от който е направен екранът, подобно на луминифора на мониторите с електроннолъчеви тръби, а не от друг източник (лампа), както е при  течнокристалните екрани, LEP дисплеите нямат проблеми с ъгъла на гледане, т.е. изображението може да се наблюдава под произволен ъгъл до 180о , без да има проблеми с видимостта или промяна на цветовете, както е при LCD.   LEP технологията работи при много ниско захранване ( 3 V) и съответно има малка консумирана мощност. Това,заедно с факта, че полимерните дисплеи са по-леки от аналогични LCD, ги прави особено подходящи  за приложение във всевъзможни мобилни устройства. А пък и времето на превключване  на пикселите е много по-малко от това на течнокристалните дисплеи ( от порядъка на 1 микросекунда ). 7. DVI ИНТЕРФЕЙСЪТ-Недостатъчно кристален образ и невъзможност да се прочете текст с малък шрифт  са вероятните проблеми, дори когато използвате висококачествена графична платка. Причината за възникването на тези проблеми често  е аналоговият  интерфейс на връзката между видеокартата и монитора. При предаване на данните от видеокартата към аналоговия монитор съществува възможност за възникване на колебания в крайните стойности , като параметърът, който се използва за диференциране на логическата 0 или 1, може да варира-например напрежение 0.935 или 1.062, вместо 1.00 V. Ето защо  при предаването на данните от видеоизхода на компютъра до изобразяването им като пиксели на екрана, част от информацията може да претърпи известно изменение. Разбира се фрейм буферът ( паметта) на видеокартата съхранява графичните данни в цифров вид, но преди тези данни да се изпратят към монитора, те трябва да минат през преобразувателя RAMDAC ( Random Access Memory Digital to Analog Converter ). Той конвертира цифровите данни в аналогов сигнал и през VGA кабелът на монитора са местата, където е възможно възникване на смущения в аналоговия сигнал, причиняващи влошаване качеството на изображенията. Загубата в качеството на сигнала нараства още повече, ако вместо стандартен CRT монитор, конфигурацията използва плоскоекранен цифров дисплей. В такъв случай аналоговият сигнал, който вече е с понижено качество, се конвертира повторно в цифров вид. За да се елиминират тези проблеми на предаването на видеоинформацията от компютъра към монитора, се използва интерфейсът DVI ( Digital Visual Interace ). НАЧИН НА РАБОТА-Зад спецификацията на интерфейса стои група от компании, обединени от организацията DDWG (Digital Display Working Group ), като основни разработчици са Intel  и  Silicon Image. Необходимостта от разработването на цифров интерфейс за комуникация между РС и монитора възникна с оглед тенденцията към все по-масово навлизане на цифровите дисплеи. В основата на интерфейса няма кой знае какви сложни технологии. Предаването на данни се осъществява на базата на протокола TMDS (Transiotion Minimized Differential Signaling ). Това е серийният протокол за кодиране и предаване на данните на интерфейса DVI, създаден от Silicon Image. Ето защо фактът, че трансмитерите на компанията са по-популярни от тези на други компании, не бива да учудва никого. Спецификацията DVI интегрира най-малко една "връзка" ( TMDS, състояща се от три RGB канала,по едно за основните цветове) и един канал, контролиращ честотата. ПРИНЦИПНА СХЕМА НА DVI ИНТЕРФЕЙС- Съгласно характеристиките на стандарта всяка TMDS връзка може да работи с честота до 165 MHz. Единично TMDS съединение осигурява канал с теоретична пропускателна способност 1.65 Gb/s ( 10 bit x 165 MHz ), която е достатъчна за режим на резолюция на цифров дисплей от 1920 х 1080 пиксела при опресняване на кадрите с честота 60 Hz.  Режимът на максимална разделителна способност зависи от вида на конкретната технология на дисплея.   DVI може също да използва и втора TMDS връзка, като двете звена работят в синхронен режим т.е. с еднаква работна честота. Например за да се получи  пропускателна способност на интерфейса от 2 Gb\s, всяко от съединенията TMDS трябва да работи с честота 100 MHz ( 100MHz x2 x 10 bit= 2 Gb\s ).Още едно важно предимство на спецификацията DVI е възможността в един интерфейс да се поддържа едновременно аналогов и цифров формат на предаваните данни. ИНТЕРФЕЙСЕН DVI КОНЕКТОР-Той се състои от 3 реда с по 8 пина или общо 24 пина, предназначени за предаване на трите цифрови RGB канала и честотния сигнал. Кръстообразният изход ( разположен вдясно ), състоящ се от общо 5 пина, е предназначен за предаване на аналогов видеосигнал. В зависимост от наличността на допълнителните пинове за аналоговия сигнал се различават две спецификации на стандарта: DVI-D-само за цифрови данни и DVI-I-с поддръжкатана 5 пина за предаване и на аналогов сигнал. При използването на цифрови дисплеи,което е основната област на приложение на интерфейса DVI, възниква един сериозен проблем. Дигиталните плоски монитори имат точно определен брой пиксели и съответно фабрично фиксиран режим на разделителна способност. Поради това възпроизвеждането на изображение с по-висока разделителна способност е невъзможно. Често обаче се налага изобразяване на картина с по-ниска разделителна способност от присъщата за монитора. Например някои 22" плоски дисплеи имат разделителна способност 1600 х 1024.Стартиране на игра при такава резолюция би било абсурдно, още повече,че болшинството игри дори не поддържат такъв режим. Следователно трябва да се използва по-приемлив игрови режим-например 1024х768 или 1280х1024.Спецификацията DVI решава този проблем на ниво монитор, т.е. всеки монитор, който е напълно съвместим със стандарта DVI, би трябвало да извършва коректно адаптацията на изображенията с по-ниска резолюция към цифровите дисплеи с различна фиксирана разделителна способност. 8.ЗАКЛЮЧЕНИЕ-Трябва да признаем, че от казаното до момента изборът на LCD дисплей, дори за домашна употреба или за интензивно ползване в офиса, е перфектният  и правилен избор. Въпреки това не всичко в плоските дисплеи е "идеално" и учените по света, с помоща на големите корпорации, работят по налагането на нови технологии и подобряването на LCD дисплеите. МОНИТОРИ С ЕЛЕКТРОННО ЛЪЧЕВА ТРЪБА ( CRT-CATHODE-RAY TUBE )-В индустрия, в която развитието е  толкова бързо, изглежда изненадващо, че технологията, по която се произвеждат телевизорите и мониторите е на 100 години. Произходът на електронно- лъчева тръба,никога не е бил много ясен. По-голяма част от компютърното общество смята, че германският учен Карл Фердинанд Браун е създал първият контролируем модел на CRT през 1877 г. Към края на 30-те години на миналия век CRT започват да се използват в първите телевизионни приемници. Въпреки, че днешните CRT, които се използват при компютърните монитори са претърпели модификации с цел подобряване на качеството на картината, те все още работят на същия основен принцип. 1. УСТРОЙСТВО И НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ-Мониторите с електронно-лъчева тръба, или както е модерно да се наричат, CRT-мониторите, обикновенно са обемисти  и причината е в самите CRT. Тя има специфична форма, нещо като вакумирана стъклена бутилка. CRT започва с тънка част и постепенно се разширява до голяма основа. Тази основа е компютърният екран и от вътрешната си страна е покрита с хиляди малки луминифорни точици. Луминифорите са вещества, които излъчват светлина, когато се "активират" от поток от електрони. При този процес различните луминифори излъчват светлина с различен цвят. Всяка точка се състои от три частици оцветен луминифор-червена, зелена и синя. Тези групи, съставени от по три луминифорни частици образуват така наречения пиксел. В по-тънката част на CRT се намира електронната "пушка", който е съставен от катод, топлинен източник и фокусиращи елементи. Цветните монитори имат три отделни електронни "пушки", като всяка една отговаря за различните луминифорни цветове. Изображенията се съставят, когато електроните, изстреляни от електронните "пушки" се приближават, за да "уцелят" съответните луминифорни капки. Електронната" пушка" излъчва електрони, когато топлинния източник е достатъчно нагрят, че да освободи електрони (отрицателно заредени частици ) от катода. За да достигнат до луминифора, електроните първо трябва да преминат през фокусиращите елементи на монитора. Електронният лъч е кръгов по средата на екрана, но има тенденцията да придобива елипсовидна форма към  краищата, поради което изображението там се изкривява. Наименованието на този процес е "астигматизъм". Фокусиращите елементи служат, за да събират електронния поток в много тънък лъч. Така електронният лъч осветява само по една луминифорна точка в даден момент, след което електроните се "оттичат" през луминифорните точки в голям, положително зареден анод, разположен близо до самия екран.Поради това, че повърхността на CRT не е напълно сферична, лъчите които трябва да "пътуват" до центъра на екрана  биват смалявани, докато тези, които "пътуват" до ъглите на монитора са сравнително по-дълги. Това означава, че периодът от време, в който лъчите са зависими от магнитното пречупване е различен, в зависимост от тяхната посока. За да компенсират, CRT притежават верига на пречупване, която динамично променя коефициента на пречупване в зависимост от позицията на електронните лъчи, които трябва да достигнат до повърхността на  CRT . Преди електронният лъч да достигне луминифорните точки, той трябва да премине през надупчен лист, разположен точно срещу луминифора. Когато лъчът се "удари" в екрана, енергетичните електрони се сблъскват с луминифорите, които отговарят на пикселите на изображението, което трябва да бъде изобразено на екрана. Когато това се случи всеки от тях трябва да бъде осветен в по-малка или по-голяма степен и светлината бива излъчена в цвета на отделните фосфорни капки. Това, че са разположени близко води до това, че човешкото око възприема техните комбинации, като единичен пиксел. Най-важният аспект на един монитор е това дали може да възпроизведе стабилно изображение на избраната разделителна способност ( резолюция ) и цветова палитра. Монитор, който блещука или трепти, което обикновенно се случва, когато по-голяма част от изображението е бяла (като в средата на WINDOWS) може да причини болки и умора в очите, главоболие и мигрена. Също така е важно характеристиките на монитора да бъдат внимателно съпоставени с тези на графичната карта, която го управлява. Разделителната способност е броя на пикселите, с които графичната способност описва работното поле. Този брой е представен като съотношение на хоризонталната и вертикална стойност на пикселите. Стандарта VGA резолюция е 640х480 пиксела. Тази резолюция се оказа остаряла в началото на новото хилядолетие, когато средностатистическите разделителни способности на CRT монитори са  SVGA и  XGA съответно са 800х600 и 1024х768 пиксела.

СТРУКТУРА НА ДИСКА

СТРУКТУРА НА ДИСКА : DVD представлява усъвършенстване и развитие на CD технологията(последната позволява съхранение на стандартно и най-разпространено 702 MB данни). Посредством новата технология на един диск с размерите на CD могат да се запишат данни от 4,7 GB (DVD5) до 8,5 GB (DVD9),съответно при еднослоен и двуслоен,но едностранен диск. Съществуват и двустранни,еднослойни DVD-DVD10, които побират до 9,4 GB. По-рядко могат да се срещнат и двуслойни,двустранни DVD с обем 17 GB, т. нар. DVD18. DVD дискът се състои от две подложки с дебелина 0,6 mm, които залепени една за друга правят 1,2 mm,което е и дебелината на един CD диск. Всяка една от подложките на DVD диска може да носи един или два информационни слоя-оттам и разнообразието във физическата структура и обема на диска (DVD5, DVD9,DVD10,DVD18).   Поради еднаквите размери на външен вид е много трудно да се различи DVD от CD диск. Основните разлики между двата формата са в дължината на вълната на записващия/ четящия лазерен лъч, числовата апертура на обектива,както и в дължината и ширината на питовете (ямките),чрез които е кодирана информацията върху диска. Тези разлики позволяват четене и запис на по-къси питове,по- голяма гъстота на пътечките на един диск, а оттам- по-голяма плътност на записа и по-голям обем информация на един носител. От друга страна DVD технологията използва различен, макар и подобен на CD начин за кодиране на данните. По-различен и по-надежден е и кода за корекция на грешките при четене,така диска се влияе по-слабо от надрасквания и други външни въздействия.    DVD-НОВАТА ИНФОРМАЦИОННА ТЕХНОЛОГИЯ-В момента DVD стандартът е масово разпространен и достъпен. Използва се главно за разпространение на филми и мултимедия.За разлика от обикновенния CD диск, DVD носителят е защитен с допълнителни средства срещу презапис и пиратско разпространение,като DVD Region Code,CSS (Content Scrambling System ) и др. Поради бума на информационния обмен са създадени новите HD - DVD ( High Definition DVD) и BD ( Blu-ray Disk) технологии,които тепърва набират скорост,но едва ли ще изместят скоро DVD стандарта. В момента  масово се продават устройства както за четене на DVD дискове, DVD плейъри,така и за записване,както за компютри,така и за системи за домашно кино.  DVD- ВИДЕО - Е логически формат за съхранение на аудио-видео информация върху DVD носител. Този формат позволява върху един диск да се запишат до 8 писти цифров звук,което означава,че съпровождащото филма озвучаване може да бъде на 8 различни езика,макар че в Европа са най-разпространени дискове с 2 или 3 ( рядко 4 ) езика. DVD- Video форматът също позволява да бъдат съхранени субтитри на 32 езика, многоезични заглавия, автоматично разклоняване на материала на множество сюжетни линии или възрастови ограничения, както и менюта и най -различни интерактивни характеристики.   РЕГИОНАЛНО КОДИРАНЕ-В резултат на споразумения между компаниите производители и разпространители на филми е въведено регионално кодиране за DVD-Video формата. Регионалното кодиране е проектирано така, че филм пуснат в продажба на един пазар не може да се гледа в друг район,където филмът все още не е пуснат в търговската мрежа. Регионалните кодове се състоят само от един байт информация, който се чете от плейъра и се проверява дали дискът може да се възпроизведе в региона, където въпросният плейър се разпространява. Регионалните кодове са задължителни за производителя на диска. Съответните дискове трябва да се продават само в региона, за който са лицензирани. " Пиратските" DVD най-често нямат регионален код, т.е. те са с код ALL, което обаче не означава , че дисковете с код ALL са пиратски. DVD светът е разделен на 6 региона, като върху дисковете ( обложката ) задължително има стилизирано изображение на земното кълбо със съответното число. В някои случаи дискът е изработен така , че да може да се възпроизвежда в повече от един регион или във всички региони. Тогава върху диска ( обложката ) има изображение на земното кълбо с думата" ALL" ( всички ) региони. РЕГИОНАЛНИТЕ КОДОВЕ И КРАЙНИЯТ ПОТРЕБИТЕЛ- С все по-масовото навлизане в употреба на преносимите компютри ( лаптопи ) регионалното кодиране на филмите сериозно ограничава крайния потребител. Производителите на лаптопи и четящи устройства не се отказват от регионалното кодиране, с което преносимите компютри стават по -малко функционални по отношение на възможността на потребителя да гледа DVD филми. Постигнатото съгласие между компаниите производители и разпространители на филми и производителите на компютри силно ощетява правата на потребителите.  LCD MONITORI-При съвременните LCD дисплеи с активна матрица се използват три различни технологии: TFT ( TN ), IPS и  MVA. Независимо коя от тези технологии се използва в даден модел, LCD дисплеите са подчинени на един основен принцип- електрооптическите свойства на течните кристали да променят ориентацията си в зависимост от приложеното върху тях напрежение. Течнокристалното вещество е разположено между два стъклени слоя. Светлината преминава или не преминава през кристала  в зависимост от ориентацията на молекулите му. Като източник на светлина LCD дисплеите използват една или повече неонови лампи. За да се осигури еднакъв интензитет на светлината преди попадането и в екранния панел, тя преминава през сложна система от рефлектори. Пикселите представляват триади, състоящи се от червен,зелен и син цветови филтър,които образуват трите подпиксела на триадата. При 15" монитор с разделителна способност  1024 X 768 това означава 2 359 296 подпиксела ( 1024 x 768 x 3 ) . Всеки RGB подпиксел на TFT ( Thin Film Transistor),матрицата има вграден транзистор, който прилага към него индивидуално напрежение, което ориентира течния кристал на всеки подпиксел в определен ъгъл. Този ъгъл определя интензитета и съотношението на основните цветове на резултатното изображение на панела. Течните кристали на практика отклоняват светлината така, че да премине под  определен ъгъл спрямо поляризиращия филтър. Ако са ориентирани в същото направление,като това на филтъра, светлината ще премине към панела, а ако сключват ъгъл от 90 градуса с поляризиращия филтър, екранът ще остане черен.   TFT/TH ( Twisted Nematic ) е най - евтината и най-разпространената  засега технология при LCD мониторите. Тя функционира по следния начин:  Електродите са разположени от двете страни на кристала. Ако транзисторите  не прилагат волтаж към подпикселите, течните кристали са разположени спираловидно хеликоидално спрямо плочите на поляризиращите филтри. Понеже първият и вторият поляризиращи филтри са изместени един спрямо друг на 90 градуса, то светлината преминава през тях.   Ако се приложи напрежение между плочите, то ще разруши спираловидната структора на кристалите и молекулите им ще се подредят в сащата посока, каквато има вертикалното електрическо поле., т.е. перпендикулярно на ориентацията на втория поляризиращ филтър. Поляризираната светлина не може да премине през подпикселите и бялата точка на екрана става черна. Съществен недостатък е лошото изобразяване на напълно черен екран.   IPS ( In-Plane Switching или Super-TFT )- Тази технология е разработена от Hitachi и  Nec. При нея се използва прилагане на напрежението в  една равнина, т.е. електродите са разположени от едната страна на кристала. При прилагане на напрежение между електродите, молекулите на кристала се подреждат успоредно на долния поляризиращ филтър и светлината преминава през него, като резултатът е бяла точка върху екрана. Зрителния ъгъл може да се разшири  до 170 градуса и има значително подобрение в качеството и дълбочината на черния цват. Но времето за реакция на пикселите,е незадоволително-50-60 ms, изисква се и доста повече захранващо напрежение. MVA (Multi-Domain Vertical Alignment )- Технологията MVA е по-скъпа, но много по -добра от TN. Въведена е от Fujitsu.  При  MVA дисплеите всички молекули на кристала,които не са под въздеиствието на електрическо поле, са подредени вертикално. Това означава, че светлината не може да преминава през втория поляризиращ филтър. При прилагането на волтаж, кристалите се завъртат на 90 градуса и светлината преминава, формирайки бяла точка на екрана. Едновременно с това, всеки подпиксел е разделен на няколко зони,а поляризиращите филтри не са плоски, а на места имат заострена форма. ПОДРЕЖДАНЕ НА КРИСТАЛИТЕ ПРИ MVA ТЕХНОЛОГИЯТА: В резултат на това кристалите не се подреждат в едно и също направление. Подпикселите са разделени на няколко области, чийто молекули могат да се позиционират по различен начин от тази в съседните области. В крайна сметка целта е правилно възприемане на изображението от потребителя, независимо от неговата позиция и зрителен ъгъл спрямо екрана. Предимства на този подход, освен по-лесното постигане на по-малко време за реакция на пикселите, са отсъствието на спираловидна структура и двойно поляризиращо поле, както и висококачественото изобразяване на черния цвят подобно на IPS технологията. Освен това хоризонталният и вертикалният зрителен ъгъл достигат до 160 градуса. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОДУКТИТЕ ОТ ТОЗИ КЛАС: * Максимален зрителен ъгъл ( ъгъл на гледане )-по възможност да е по-малък от 120 радиални градуса вертикално ( хоризонталният зрителен ъгъл има по-малко значение ). В съвременните дисплеи този ъгъл може да достигне  160 радиални градуса и в двете направления.  *Максимална вертикална честота на опресняване-при LCD дисплеите максималната вертикална честота на опресняване на кадрите не е толкова важен показател за високото качество, както при мониторите със CRT тръба. На практика при LCD и при най-ниски честоти на опреснявана отсъстват нежеланите трептения и дразнене на окото. В съвременните дисплеи достига 75 HZ, желателно е да е над 60 HZ. *Необходимото време за реакция на пикселните диоди ( response time)-Измерва се в ms  и за най-модерните дисплеи е от порядъка на 10 ms, като това е сборът от времето за включване и времето за изгасване на пикселите. Не трябва да е над 50-60 ms. ЯРКОСТ ( brightness)-измерва се в cd/mm2 и в съвременните дисплеи не трябва да е по-малка от 200 cd/mm2, а при най-модерните може да достигне и до 400cd/mm2. Този показател показва осветеността на пикселите.* КОНТРАСТ ( contrast )-Измерва се в съотношение, като минимум трябва да е 300:1, най-новите дисплеи са със съотношение над 500:1. С този показател показваме пълноценно изобразяване на всички цветови отенъци и нюанси. *РАЗМЕР НА ВИДИМОТО ПРОСТРАНСТВО-Той варира от 15" до над 21" при новите дисплеи, като за разлика  от CRT мониторите, размера на видимата област е и реалният размер на дисплея. Измерва се най-често в инчове, считано от долния край на екрана  до срещуположния му горен такъв. Както знаем, при CRT мониторите диаметъра на видимата област е по- малък от реалния размер на екрана. *МАКСИМАЛНА И МИНИМАЛАНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕКРАНА ( РАЗДЕЛИТЕЛНА СПОСОБНОСТ )-Сино зависи от диаметъра на дисплея, като колкото е по-голям той, толкова е по- голяма резолюцията. ВАЖНО е да отбележим, че при новите дисплеи се поддържат няколко разделителни способности чрез интерполация, докато при по- старите тя е само една и това е съществен техен минус. Нормално е основните разделителните способности да варират от 1024 X 768 при 15" дисплеи, до 1600 x 1200 и нагоре при 20" и по-големите дисплеи. * РАЗМЕР НА ПИКСЕЛА-Желателно е да е около 0,28mm, при най-модерните е под 0,26mm. *РАЗСТОЯНИЕ МЕЖДУ ПИКСЕЛИТЕ-Като цяло е по-високо от това при CRT мониторите, но е от порядъка на 0,3mm. * ВИД НА ИНТЕРФЕЙСА-Някои, дори и от най-новите дисплеи, имат само аналогов интерфейс, докато други поддържат както само цифровият DVI интерфейс, така и комбинация от двата. *БРОЙ ИЗОБРАЗЯВАНИ ЦВЕТОВЕ-Докато при старите дисплеи е можело да се изобрази до 16 битов цвят, то при сегашните може да се въизпроизведе дори 32 битов цвят. *МОБИЛНОСТ-При повечето дисплеи тя се изразява във възможността за завъртане на дисплея на 90 градуса хоризонтално, а дори и вертикално, като това е едно незаменимо преимущество на този тип дисплеи. * ФИЗИЧЕСКИ И ДРУГИ ХАРАКТЕРИСТИКИ-Тук ще отбележим много ниският разход на енергия, ниски напрежения на работа, много малки размери и тегло, както и никакво електромагнитно ( вредно ) излъчване. 5 ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ-Широко приложение при преносимите компютри ( дефакто всички ноутбук компютри са снабдени с LCD дисплей), също така и в битовите компютърни системи ( вече са широко наложени, поради прогресивното намаляване на цената им и достигането и до нормални граници ),при мобилните телефони ( при най-новите модели дори се сравнява дори с дисплей на ноутбук компютър ), телевизори ( при тях се използва опростен вариянт на LCD дисплей, но тези телевизори все още поддържат висока цена ), някои устройства от домашния бит ( аудио системи,часовници и т.н.). В показаната по долу таблица може да се види развитието на пазара на LCD дисплеите през годините, както и прогноза за бъдещото му развитие. Развитие на пазара на LCD дисплеи в периода 2002-2008 г. в % Диагонал (инча) : 2002 г.: 2003 г.: 2004 г.:2005 г.:2006 г.: 2007 г.: 2008 г.: 20 и повече. 6.НОВИ ТЕХНОЛОГИИ И ИДЕИ, ВГРАЖДАНИ B LSD ДИСПЛЕИТЕ: ТРИМЕРНИ МОНИТОРИ-Такъв е мониторът 2015 XLS Virtual Window на   Dimension Technologies (цена 1699  USD). Работи на следния принцип: Мониторът е малко по-дебел, защото зад екрана с течни кристали има допълнителен панел. Работейки съвместно, тези два компонента довеждат информацията на изображението по следния начин: до лявото достигат нечетните колони от пиксели, а до дясното-четните. По този начин пред монитора се създават множество зони за тримерно виждане от различни ъгли. Всички устройства за тримерно виждане изискват известно време, за да свикнете с него. Kodak пък произвеждат тримерни дисплеи, при които се използва Kodak Monocentric Optics System, която позволява пет пъти да се повиши яркостта на изображението и едновременно с това да се осигури ергономичен и компактен дизайн. Разработената от инжинерите на Kodak система, за разлика от някои аналози, не изисква затъмняване на помещенията и може да работи при нормална дневна светлина. Технологията дава на потребителя възможност да избере най-добрата гледна точка и да работи, без да изпитва дискомфорт.Известно е също, че системата се състои от интегрирани като един модул два течно-кристални дисплея с висока резолюция ( това изисква и два източника на видеосигнал,естествено ), система от огледала, а също и специялна система от лещи, благодарение на която се създава стереоефектът. 6.2. Onyx-black технологията-Конвенционалните LCD монитори обикновено имат покритие, което позволява на светлината да минава свободно и има за цел да намалява отблясъците и отраженията. Има няколко недостатъка на подобен подход, като основният е,  че черните области изглеждат по-светли и цветовете са като отмити. При Onyx-Black мониторите, се използва покритие, предпазващо от отблясъци и отражения, което обаче не променя преминаващата светлина и по този начин запазва достоверността на цветовете на изображението. 6.3. ЕЛЕКТРОННИ ДИСПЛЕИ-Вариантът на технологията за електрохромно извеждане на информацията, разработван от  Ntera, в компанията наричат "нанохромен дисплей". Както винаги се случва в подобни начинания, дълго преди комерсализацията на технологията, тя се обрисува като"притежаваща най-високите оптически характеристики, а също и ниска себестойност в сравнение с днешните и нови технологии за производство на LCD дисплей". Доколкото може да се схване смисълът по описанията, изложени на сайта на компанията, технологията NCD се базира на използването на полупроводникови метал-оксидни носители и нанесени на тях мономолекулярни слоеве от електрохромния материал виологен.За да не става объркване с хиляди термини се налага да дефинираме какво е електрохромен процес.Под електрохромен ( електрохроматичен ) процес учените разбират способността на различни материали да променят цвета си в зависимост от приложения електрически потенциал. Най-простият и достъпен пример,илюстриращ електрохромния процес са огледалата или стъклата с т.нар. антиблоков или непрозрачен ефект. В случая с NCD дисплеите, виологенът ( viologen, комплексно органично съединение) е избран като покритие за катода от титаниев оксид.Материалът е с нанопореста структура и осигурява дълго време на съхраняване на заряда и, съответно-пести енергия. В резултат се появявя възможността да се произвеждат NCD модули с бял фон, висок контраст на ниво, отговарящо на контраста на мастило върху хартия, което според твърденията на Ntera ,е четири пъти по-добро от контрастността на съвремените LCD монитори. При това, заради използването на електрохимически инертни добавки в електролита е постигнато много голямо време за записване на заряда на катода. На практика, управляващо напрежение с потенциал 1V се подава само в момента на смяна на изображението. От Ntera твърдят, че масовото производство на NCD панели започва през  четвъртото тримесечие на тази година в заводите на компанията в Ирландия и Тайван. На пазара първо ще се  появят екрани с малка резолюция, предназначени за часовници, инструментални дисплеи и т. н. Едновременно с това Ntera ще започне лицензиране на технологията си за големи "стратегически партнъори", като под този термин се крият производителите на дисплеи за ноутбуци, PDA и електронни книги и т.н. OLED (Organic Light Emitting Diode) технологията- сигурно сте виждали тънките и бляскави LED диоди/светодиоди, които освен това консумират и малко енергия/ във всякакви електроуреди- от принтери, до панели на автомобилни касетофони. Новият любимец на хардуерните производители са органичните LED,или OLED. Като зад органичен стои единствено новата съставка- въглеродът. При тази технология всеки диод има няколко слоя съставени от въглерод, като светлината се излъчва с помоща на електронен поток, преминаващ през въглероден слой и така се изграждат образите. Този тип дисплей е по-тънък от LCD дисплеите и е далеч по-малък и с по- качествено изображение от CRT кинескопите. В момента OLED дисплеи се използват при някои мобилни телефони, панели на автомобилни касетофони и други уреди.Качествените дисплеи с отделни пиксели се нуждаят от активна матрица/всеки пиксел от матрицата има автономен елемент-транзистор/,което от своя страна усложнява производствения процес. Друг голям недостатък е, че при пряко влияние на въздух или влага OLED диодите се повреждат,което означава, че само отлична херметазизация на материалите ще предпази мониторите. Органичните светодиоди остаряват и светят все по-слабо с напредване на възраста. В момента сините диоди застаряват по-бързо от зелените и червените и лаборатории работят по отстраняването на този проблем. OLED дисплеи с висока разделителна способност може да се появят в палмтоп или лаптоп компютри към края на 2004г.    6.4.ЕЛЕКТРОННА ХАРТИЯ-Друга технология в процес на разработка са изключените дисплеи. При нея състоянието на пикселите се запазва дори когато електрическото захранване е спряно. Най-известната употреба е електронната хартия, защото при тези дисплеи са презаписваеми и запомнят изображението си, без да консумират енергия. Веднага след създаването на работещ модел появата на електронните книги на пазара е просто въпрос на време. Това може да промени пазара на PDA компютрите, при които последното състояние на екрана може да се вижда без нуждата от електричество, което ще удължи и живота на батериите. Методът е известен още и като двоично състояние. Един от начините за проектиране на образи по тази технология използва малки цветни частици с електронен заряд. Те се намират в миниатюрни клетки, съставящи хартията , и в зависимост от заряда на всяка клетка частичките се ориентират към повърхността или дъното на клетката, с което образуват светли или тъмни петънца в изображението. Френската компания Nemoptic е разработила LCD матрици на принципа на двуичното състояние, което може да поевтини значително този тип монитори. Някои от вече произвежданите дисплеи имат нужда от подобряване на контраста. Според прогнозите,дисплеи с двоично състояние може да се появят през 2005г.

ПЕНТИУМ 4

Компютърна система с процесор ПЕНТИУМ 4: Процесорът Пентиум 4 от второ поколение е с 65 нм технологичен процес,1,25 Б-1,4Б мултивид захранващо напрежение,2*16 кб кеш за данни,2*2,3,0 гхз тактова честота.Процесора има 512 кб кеш от второ ниво,и е предназначен  за ФСБ 333 МХз. Корпусът е ПГА-423 със Сокет-423,системна 400,МХз,Л2 кеш 256кб използва кеш- инструкции от първо ниво,които 0ц съхранява набор от 12 000 обработените микто-операции(микро-опс) за снижаване  на латентността за кеша от първо ниво и увеличаване на ефективното използване на паметта. ОСНОВНИ ФУНКЦИОНАЛНИ БЛОКОВЕ НА ДЪННАТА ПЛАТКА: -Чипсет ИНТЕЛ 845,82845,82801ВА;Процесори Интел Пентиум 4 Сокет-478ФС-ПGA2;Памет 3*184риn DIMM DDR PC2100\PC1600;Разширители 1 AGP 4*,6 PCI,1 CNR;IDE Контролер IDE1 IDE2; IDE3,IDE4; RAID Контролер Promise PDC 20276; USB Контролер; Аудио контролер CREATIVE Labs; LAN Интерфейс; Периферия; 2 Серийни портове; PS/2-конектори за клавиатура и мишка; Фром фактор.    ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ 1.Hyper Pipeliend Techonology-за значително увеличаване на работната среда на процесора. 2.RAPID EXECUTION ENGINE-някои критически блокове на процесора работят с удвоена скорост на самия процесор и изпълняват  по две операции за такт. 3.Advanced Dynamix Execution -Ефективно снабдява процесора със инструкции,намалявайки празните цикли,а развитите алгоритми,трябва да снижът броя на грешките до 30%. 4.Execution Transfer Cache-Кеш инструкции от първо ниво,който съхранява набор  от 12 000 обработени микро-операций. 5.Advanced Transfer Cache-Кеш от второ ниво с размер 256КБ и широчина на канала 48GB/s. 6.Quad Pumped Bus-три пъти повече скорост от 133 МH-вата FSB-шина при Пентиум3. 7.SSE 2-Разширява вазможностите на MMX и SS Паметта с произволен достъп(или RAM-от английски random access memory) е вид памет в електрониката,която позволява достъп и за четене,и за запис,до произволна част от данните без ограничения.Това я отличава от ROM,която позволява само четене,и от паметта с последователен достъп,при която могат да се извършват действия само в определен ред. Може да бъде изпълнена  чрез интегрални схеми(процесорни регистри,оперативна памет,повечето видове кеш-памет) или на магнитни носители(феритна памет,твърди дискове,гъвкави магнитни дискове). За разлика от външната памет,т.е. на магнитни ,оптични и др. носители,RAM се изгражда от чипове,които са способни да съхраняват информация само докато им е подаден електрически сигнал. Съществува и сравнително нова разработка, наречена флаш-памет или енерго независима RAM ,при която информацията се запазва дори при прекъсване на захранването за продължително време. Съгласно архитектурата на фон Нойман паметта съдържа инструкции за централния процесор CPU,които му казват какво да върши.Компютърът работи с битове.Всеки бит може да има едно от две състояния - включемо или изключено.Чиповете памет запазват информацията независимо от това, дали тя се използва или не.Чиповете, в които състоянието може да бъде променяно или операционната-достъпната памет при изключване на компютъра система може да се свърже свободно с тях се наричат памет с произволен достъп, а в чиповете в които достъпът е само на определени цикли от време и не е произволен (т.е. състоянията не могат да бъдат  променени) се наричат ROM(reat only memory). Трябва да се оточни, че информацията в произволно бива изтрита, което не важи за ROM. ОПЕРАТИВНА ПАМЕТ - бързо действаща памет, с която процесорът обменя данни без посредничестрвото на други устройства. В оперативна памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и командите, върху които се извършват операциите. В съвременните системи се използва и свръх оперативна памет, която обикновено е разположена в схемата на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешнопроцесорните операции. СТАТИЧНА ПАМЕТ - статичната памет (SRAM от англ. статична произволно достъпна памет) е най-бързата до този момент, като времето  за достъп до нея е 20ns (колкото по-малко е числото, толкова по-бърз е обмена на информация, което прави извършеното количество работа по-голямо). Тя е скъпа, но може да побере само една четвърт от информацията, която може да бъде побрана от динамичната  RAM памет, още наричана DRAM. Синхронизираната SRAM позволява по-бърз поток от данни понеже ползва свой часовник(clock), който регулира потока от информацията и отимизира работата на чипа. Поради цената си SRAM се използва главно в чиповете на процесорите INTEL r  и PENTIUM за постигане на максимална скорост. ДИНАМИЧНА ПАМЕТ или DRAM (от англ.динамична произволно достъпна памет). DRAM използва вътрешни клетки за да съхранява информация (по един транзистор и една клетка за всеки 1 bit памет) с MOSFET транзистор, който зарежда и разрежда клетките т.е. извършва запис или просто олавя сигналите подадени му от системата т.е. извършва операцията четене. Клетките след време губят заряда си за това се нуждаят от постоянно обновяване или иначе едицата ще се превъне в нула. Резултата е такъв, че м/у всяко четене от страна на системата е нужно ел.презареждане за да може информацията да бъде запазена (все едно презареждане на една батерия милиони пъти в секунда). Нормалният режим на чипа е дву-часовников цикъл. Първият се нарича T1,а втория Т2. Бързият режим на апарата е четири цикълен, като първия етап е отново Т1 и Т2. Вторият е адреса, който е попринцип най-дългия етап и отнема 40-60ns. Поради факта, че  SDRAM чиповете изискват обновяване на всеки 120ns, дава на компютъра ефективна скорост от около 8 MHz. За службата на тази памет например, когато се използва звукова карта без памет напр. ISA когато слушате музика песента се преобразува в нули и единици и биват прехвърлени в SDRAM чипа и от там бива изпратена до звуковата ката чрез циклите.                       Функцията на чиповете с две положения (вкл. и изкл.) е и единствен начин да се сработят части с различна скорост. СПЕЦИЯЛНИ ТИПОВЕ RAM - ДВУПОРТОВА RAM-Двупортовата RAM е динамична или статична памет, която има два независими входно-изходни порта за произволен достъп.С помощта на тях се реализира обмен на данни между две устройства, работещи независимо едно от друго.Съществуват и четирипортови. ВИДЕО RAM-Видео RAM е двупортова динамична памет с произволен достъп,която намира приложение при управление на електрически дисплей.Единят порт позволява произволен достъп и се свързва с микропроцесора.Вторият порт позволява последователен достъп и се свързва с управлението на електронно-лъчевата тръба.СЕГНЕТОЕЛЕКТРИЧНИ RAM-това са първите енергонезависими RAM.Информационния капацитет достига до 1 MBit. При изключване на захранването сегнетоелектрическите контролери се поляризират в зависимост от състоянието на запомнящият елемент.След включване на захранващото напрежение техния заряд управлява установеното на тригера в състоянието преди изключването.ПРОТИВОПОЛОЖНОТО НА RAM или SAM или Serial Access Memory- SAM-ът работи като съхранява информацията в отделни клетки,като те могат да бъдат ползвани периодично.Например,ако системата се обърне към SAM-а за информация и тя не е в клетката,която е била първо проверена от системата,търсенето продължава,докато нужната информация не бъде намерена.Добър пример за използването на SAM е във видео картите.   DIMM   Един модул DIMM обикновенно е равен на две памети от тип SIMM и използва 168-щифтов конектор с висока плътност.Паметта от тип RIMM представлява нов тип чипове ,предназначени конкрето за работа на компютърни системи,които използват нов тип памет за комп.системи-RDRAE,добавя 144 нови CD-R. CD-R- CD-R е вид компактдиск,който позволява еднократен запис на музика или данни в произволен логически формат,съвместим с някой от стандартите за CD.Физическият и логически формат на CD-R  диска е описан в стандарта ORANGE BOOK PART II .CD-R са разработени от японската фирма Taiyo Yuden.Първите дискове излизат на пазара през 1994,а създателят на първите записвачки е Yamaha. СТРУКТУРА НА ДИСКА-Дисковете за еднократен запис CD-R се различават от обикновенните CD по това,че имат допълнителен слой,нанесен между пластмасовата подложка и металния отразяващ слой.Този слой представлява органично багрило на основата на цианови,фталоцианови или азо-съединения.Циановите багрила за запис (сини до виолетови на цвят)са създадени и патентовани от Taiyo Yuden,фталоцияновите(светло зелени на цвят)-от швейцарската фирма Ciba Specialty Chemicals,а азо-багрилата (от средно до светлосин)-от производителите добавMitsubishi Chemical Corporation. ПРИНЦИПИ НА ЧЕТЕНЕ И ЗАПИС-При запис,вследствие на допълнителния слой с помоща на лазерно лъчение,се извършват необратими химически промени в него,като се променя както геометричният размер на загрятото петно,така и отражателната способност на диска в тази точка.На това място се образува маркер(пит), който може да се прочете от четящата глава вследствие на променената си отражателна способност.За разлика от обикновените CD,тук отражателния метален слой не е от алуминий,а от сребро или злато поради по -добрата им отражателна способност и химическа устойчивост.От значение е и качеството на лаковото покритие,което се отлага върху металния слой.То предпазва диска както от корозия,така и от надраскване и други външни въздействия,който биха унищожили записаната информация. НЯКОИ АСПЕКТИ НА ТРАЙНОСТТА-Вследствие на голямата химическа агресивност на органичното багрило,процесът на стареене на CD-R диска е по-бърз в сравнение с обикновените с тях,може CD.За оценка трайността на различните видове компактдискове се използват климатични тестове(тестове за ускорено стареене).От резултатите,получени да се направи прогноза за трайността на записаната информация в абсолютно измерение,но заключенията за относителната трайност на дисковете с различни формати(CD,CD-R,CD-RW,DVD,DVD-R и др.),произведени по различни технологии и с различни материяли,са много по-достоверни.Оказва се че CD са по-трайни от CD-R,те от своя страна са по-трайни от CD-RW.Също DVD е по -трайно от DVD-R и т.н.Тук трябва да споменем,че обещанията на някои фирми-производители за трайност на дисковете до няколко десетки години са леко преовеличени(това може да е вярно "матричните" CD и DVD).Извън ограниченията на технологията по относхение на трайността някои материяли за производство на CD-R,както и неподходящи(дори"нормални")условия за съхраняване могат силно да редуцират срока им на годност.      Не се препоръчва например излагането на CD-R диска на пряка слънчева светлина или други източници на топлина.дисковете не трябва да се подлагат да лежът върху твърди повърхности поради възможността от надраскване.Допустимо е надписването на диска само от горната страна(тази с картинката),като се използват само специално предназначени перманентни маркери с мек връх.Не залепвайте никакви лепенки и други допълнителни етикети върху диска.Те създават механичен дебаланс и могат да повредят CD-ROM устройството. DVD   DVD-е оптичен носител на информация с формата на диск,а също и стандарт за запис на данни върху оптичен диск.DVD е съкращение от Digital Versatile Disk (цифров многоцелеви диск) или Digital Video Disk (Цифров видео диск).Техническата спецификация на DVD-ROM диск и DVD устройство е готова окончателно през 1995г. През следващата година излизат на пазара първите дискове и плейъри.